О книге Валентина Стоева Второе распятие Христа
„МЕЖДУ РЕАЛНОСТИТЕ НА МИМОЛЕТНОТО И НЕБЕСАТА НА ВЕЧНОСТТА” („МЕЖДУ РЕАЛЬНОСТЯМИ МИМОЛЁТНОГО И НЕБЕСАМИ ВЕЧНОСТИ”)
Красимир Георгиев
МЕЖДУ РЕАЛНОСТИТЕ НА МИМОЛЕТНОТО И НЕБЕСАТА НА ВЕЧНОСТТА
За книгата на Валентин Стоев „Второто разпятие на Христос”
Когато разпъват Христос, сред болките от очите му изтичат сълзи. Не много, само десетина капки, но тези капки се оказват лековити, с тях вече две хилядолетия се лекува светът. Христовите сълзи поддържат живота на хората, опрощават грешките им, успокояват болките и съвестта им. На кръста Бог наказва Исус за нашите грехове, но всъщност с разпятието през вековете се изявява не божието наказание, а божията любов. Христос умира за греха, но възкръсва като символ на надеждата.
С тези размисли разтварям новата книга на Валентин Стоев „Второто разпятие на Христос” - динамичен приказен разказ за митарствата на Божия син в днешната епоха и за посланията му към днешните хора. Битието на главния герой на романа на Валентин Стоев не започва с раждането му и не свършва със смъртта му, защото Исус е вечен, макар че има плът на човек, той е бог. Исус е минал през топлината на съзиданието и през студа на предателството, затова ни разбира, съпричастен е на тревогите ни и е наш застъпник пред Божия престол.
Исус Христос идва при нас, слиза по копринена стълба от небето и ни припомня общочовешките истини и всевечните морални тълкувания за смирение и святост, мъдрост, изкушение, страсти, състрадание, съвършенство и съгрешимост, грях и изкупление. Как днешният човек ще посрещне Божия син - обичан и следван през вековете, но със същата сила отхвърлян и низгверван? Ще го посрещне с „Осанна!”, но много скоро ще го подгони с „Разпни го!”. Защото и днешните свещеници и фарисеи ще се стряскат от притчите му, и днешните религиозни и политически водачи от Държавата Израел, от Ватикана и от разни други велики и не толкова велики сили ще решат, че са застрашени устоите на научно обяснения и подреден модерен свят, а обикновеният човечец ще следва посоката на стадото и препоръките на официалната пропагандна машина.
Тук дори не са толкова важни разните му там теологични тълкувания - за второто пришествие на Христос ли става дума, или за появата на новия Месия. Важното за силните на деня е Божият син да бъде обявен за лъжеХристос или за фалшив месия. Няма значение, че е чудотворец, че е енергиен заряд, поставил началото на новата ера и изстрелял надеждите на човечеството към бъдещето. На народа ще бъде позволено да се събере за своето поредно зрелище, но после Христос трябва да се „изпари”, защото не ни е нужен. И няма да се появи днешният Тома, който да пъхне пръста си в раните му. Христос трябва да бъде обявен за невменяем, да бъде вкаран в лудницата!
Всъщност зад вътъка на словото Валентин Стоев в целия си роман непрекъснато задава философския въпрос - как днешният човек приема Спасителя, как осмисля неговата жертва. Макар че не следва сляпо каноничните представи и постулати за божиите неща, авторът на „Второто разпятие на Христос” не е привърженик на по-революционните тълкувания на фундаментални твърдения и истини на църквата, каквито срещаме при рок-операта „Исус Христос супер звезда” на Андрю Лойд Уебър или „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун, по-скоро в някои от сюжетните линии на романа му се усеща битово-фантастичният натюрел на „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.
В писанията на Йоан, Лука, Марко и Матей са описани много чудеса, които прави Исус. С пет хляба и пет риби Божият син нахранва пет хиляди души, превръща водата във вино, появява се от нищото и изчезва, ходи по вода, изцелява болни, възкресява мъртви, успокоява бури. Самото негово възкресение е чудо, както и неговото възнесение. Валентин Стоев не лишава героя си от чудотворните му дарби - пристигнал при нас 2000 години след началото на новото летоброене, Христос отново ще ходи върху водата, ще изцелява болни, ще прави чудеса и добрини, но не за да впечатли някого, не за да рекламира себе си в това безумно време на рекламата, а просто защото Христовата кръв трябва да измие греховете на хората, защото тези чудеса и добрини са поредната спица от колелото на великото тайнство. В новата си книга „Второто разпятие на Христос”, издание на издателство „Фльорир”, авторът балансира умело с тази сложна, но увлекателна сюжетна материя.
Няма да скрия, че с Валентин Стоев се познаваме отдавна. Преди демокрацията се опитвахме да оправяме кривиците на казионния печат, а в зората на демокрацията работехме заедно в един ежедневник и се опитвахме да разровим Авгиевите обори на тоталитарното мислене. Опитите ни май се оказаха неуспешни, но това е тема за друг разговор. Направих тази личностна връзка, за да допълня, че винаги съм се възхищавал на изключителната творческа трудолюбивост на Валентин, на високия коефициент на полезно действие и на работата му като редактор, и на дейността му като автор, на екранното му творческо мислене.
„Второто разпятие на Христос” - една малка като полиграфски обем книга, но голяма като философски замисъл, силна не толкова с някакви велики езикови хватки и фрапиращи литературности, колкото с извиращото от редовете екранно въздействие върху читателя - четеш за сборището на площада пред някогашния Соломонов храм и си представяш екзалтираната тълпа, четеш за тайните коридори на Ватикана, за копринената стълба, свързваща реалностите на мимолетното с небесата на вечността, четеш за прехода на героите сред хълмовете на Юдейската пустиня и сякаш виждаш пред себе си филмовия аналог на повествованието. Виждаш как папа Викентий ІІІ се отдава на своята сладка страст да си играе с механични детски влакчета, чуваш пропукванията на гръбнака и виждаш как гърбицата на ченгето изчезва, виждаш Исус Христос, който в музея разглежда с различен интерес библейските сюжети на Тициан, Веласкес, Караваджо, ето, познава себе си в „Свалянето от кръста”, чуваш шумотевицата около бого-папамобила. Представете си например Шон Пен или Бен Афлек в ролята на Христос, Дъстин Хофман или Ал Пачино в ролята на ЛекоПрегърбения, Лив Тайлър, а защо не Ернестина Шинова в ролята на Мариам Калон. Не, виждам, че Андрей Слабаков ме гледа очаквателно, но като режисьор на филма си представям Роджър Янг, Мартин Скорсезе или Никита Михалков. Да, абсолютно различни са като режисьорски заряд и стил на работа, но нима е еднакъв образът на Христос за вътрешното око на всеки от нас?
Преди няколко години в пресата се появи съобщение, че венецът, с който е украсено Христовото разпятие в олтара на мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”, се е разлистил. Вероятно някакъв спомен за това съобщение е вдъхновил художника на книгата Ишхан Нигохосян да интерпретира творчески главата „Божественият сън” в корицата на книгата на Валентин Стоев. Върху различните разпятия в живописта, иконописните творби и каноничните изображения фигурата на Христос се изобразява по три начина - със затворени очи или с отворени очи почти гол или със скъсана властеница, а също облечен и с корона на главата. Като символ на страданието в изображенията на разпънатия Христос след Х в. се появяват петте му рани и тръненият венец. А върху разпятието от книгата на Валентин Стоев не е разпънат човек, а цветя са засадени в сърцето му. Нека тези цветя ни вдъхнат оптимизъм, че все някога човечеството ще повярва във великите истини на надеждата. А - както казва Валентин Стоев някъде в книгата си - вярата прави лошия по-малко лош, а добрия още по-добър.
Красимир Георгиев
МЕЖДУ РЕАЛЬНОСТЯМИ МИМОЛЁТНОГО И НЕБЕСАМИ ВЕЧНОСТИ (перевод выполнен с помощью искусственного интеллекта)
О книге Валентина Стоева «Второе распятие Христа»
Когда распинают Христа, среди боли из его глаз текут слёзы. Их немного — всего около десяти капель, но эти капли оказываются целительными: ими уже два тысячелетия исцеляется мир. Христовы слёзы поддерживают жизнь людей, прощают их ошибки, успокаивают их боль и совесть. На кресте Бог наказывает Иисуса за наши грехи, но на самом деле через распятие на протяжении веков проявляется не Божье наказание, а Божья любовь. Христос умирает за грех, но воскресает как символ надежды.
С этими размышлениями я открываю новую книгу Валентина Стоева «Второе распятие Христа» — динамичный сказочный рассказ о мытарствах Сына Божьего в современную эпоху и о его посланиях нынешним людям. Бытие главного героя романа Валентина Стоева не начинается с его рождения и не заканчивается его смертью, потому что Иисус вечен: хотя он имеет плоть человека, он есть Бог. Иисус прошёл через тепло созидания и через холод предательства, поэтому понимает нас, разделяет наши тревоги и является нашим заступником перед Божьим престолом.
Иисус Христос приходит к нам, спускается по шёлковой лестнице с небес и напоминает нам общечеловеческие истины и вечные нравственные представления о смирении и святости, мудрости, искушении, страстях, сострадании, совершенстве и греховности, грехе и искуплении. Как современный человек встретит Сына Божьего — любимого и почитаемого на протяжении веков, но с той же силой отвергаемого и низвергаемого? Он встретит его с «Осанной!», но очень скоро погонит его криками «Распни его!». Потому что и сегодняшние священники и фарисеи будут пугаться его притч, а нынешние религиозные и политические лидеры Государства Израиль, Ватикана и различных других великих и не столь великих сил решат, что под угрозой оказываются устои научно объяснённого и упорядоченного современного мира, а простой человек последует за стадом и рекомендациями официальной пропагандистской машины.
Здесь даже не столь важны различные богословские толкования — идёт ли речь о втором пришествии Христа или о появлении нового Мессии. Важно для сильных мира сего лишь одно: Сын Божий должен быть объявлен лжехристом или ложным мессией. Не имеет значения, что он является чудотворцем, что он — энергетический импульс, положивший начало новой эре и устремивший надежды человечества в будущее. Народу будет позволено собраться для очередного зрелища, но затем Христос должен будет «исчезнуть», потому что он нам не нужен. И не появится сегодняшний Фома, который вложит свой палец в его раны. Христа должны объявить невменяемым, его нужно отправить в психиатрическую лечебницу!
На самом деле за тканью повествования Валентин Стоев на протяжении всего романа постоянно задаёт философский вопрос — как современный человек принимает Спасителя, как осмысливает его жертву. Хотя автор «Второго распятия Христа» не следует слепо каноническим представлениям и догматам о божественном и не является сторонником более революционных толкований фундаментальных утверждений и истин церкви, подобных тем, что встречаются в рок-опере Эндрю Ллойда Уэббера «Иисус Христос — суперзвезда» или в романе Дэна Брауна «Код да Винчи», всё же в некоторых сюжетных линиях его романа ощущается бытово-фантастический колорит «Мастера и Маргариты» Михаила Булгакова.
В писаниях Иоанна, Луки, Марка и Матфея описано множество чудес, совершённых Иисусом. Пятью хлебами и пятью рыбами Сын Божий накормил пять тысяч человек, превратил воду в вино, появлялся из ниоткуда и исчезал, ходил по воде, исцелял больных, воскрешал мёртвых, усмирял бури. Само его воскресение является чудом, как и его вознесение. Валентин Стоев не лишает своего героя чудотворных даров: прибыв к нам спустя 2000 лет после начала нового летоисчисления, Христос вновь будет ходить по воде, исцелять больных, совершать чудеса и добрые дела, но не для того, чтобы кого-то впечатлить и не для того, чтобы рекламировать себя в это безумное время рекламы, а просто потому, что кровь Христова должна смыть грехи людей, потому что эти чудеса и добрые дела являются очередной спицей колеса великого таинства.
В своей новой книге «Второе распятие Христа», изданной издательством «Фльорир», автор умело балансирует с этим сложным, но увлекательным сюжетным материалом.
Не буду скрывать, что с Валентином Стоевым мы знакомы давно. До наступления демократии мы пытались исправлять изъяны казённой печати, а на заре демократии вместе работали в одной ежедневной газете и пытались разобрать авгиевы конюшни тоталитарного мышления. Наши попытки, кажется, оказались безуспешными, но это тема для другого разговора. Я упоминаю об этой личной связи, чтобы добавить: я всегда восхищался исключительным творческим трудолюбием Валентина, его высоким коэффициентом полезного действия — и в работе редактора, и в деятельности автора, и в его экранном творческом мышлении.
«Второе распятие Христа» — небольшая по полиграфическому объёму книга, но большая по философскому замыслу; сильная не столько какими-то выдающимися языковыми приёмами и эффектными литературными находками, сколько исходящим из строк экранным воздействием на читателя. Читаешь о собрании людей на площади перед бывшим Соломоновым храмом — и представляешь себе возбужденную толпу; читаешь о тайных коридорах Ватикана, о шёлковой лестнице, соединяющей реальности мимолётного с небесами вечности, читаешь о переходе героев среди холмов Иудейской пустыни — и словно видишь перед собой кинематографический образ повествования.
Ты видишь, как папа Викентий III предаётся своей сладкой страсти — играет с механическими детскими поездами; слышишь потрескивание позвоночника и видишь, как исчезает горб полицейского; видишь Иисуса Христа, который в музее с различным интересом рассматривает библейские сюжеты Тициана, Веласкеса, Караваджо — вот он узнаёт себя в «Снятии с креста»; слышишь шум вокруг бого-папамобиля.
Представьте себе, например, Шона Пенна или Бена Аффлека в роли Христа, Дастина Хоффмана или Аль Пачино в роли Легкосгорбленного, Лив Тайлер, а почему бы и не Эрнестину Шинову в роли Мариам Калон. Нет, вижу, что Андрей Слабаков смотрит на меня с ожиданием, но в качестве режиссёра этого фильма я представляю Роджера Янга, Мартина Скорсезе или Никиту Михалкова. Да, они совершенно разные по режиссёрскому темпераменту и стилю работы, но разве одинаков образ Христа для внутреннего взора каждого из нас?
Несколько лет назад в прессе появилось сообщение о том, что венец, которым украшено Христово распятие в алтаре Мъглижского монастыря «Святой Николай Чудотворец», расцвёл. Вероятно, какое-то воспоминание об этом сообщении вдохновило художника книги Ишхана Нигохосяна творчески интерпретировать главу «Божественный сон» на обложке книги Валентина Стоева.
В различных изображениях распятий в живописи, иконописных произведениях и канонических образах фигура Христа изображается тремя основными способами — с закрытыми глазами или с открытыми глазами, почти обнажённым или в разорванном одеянии, а также одетым и с короной на голове. Как символ страдания в изображениях распятого Христа после X века появляются пять его ран и терновый венец. Но на распятии из книги Валентина Стоева распят не человек — в его сердце посажены цветы.
Пусть эти цветы вдохнут в нас оптимизм и надежду на то, что когда-нибудь человечество поверит в великие истины надежды. А — как говорит Валентин Стоев где-то в своей книге — вера делает плохого человека менее плохим, а хорошего ещё лучше.
Свидетельство о публикации №126072101505
С уважением и самыми добрыми пожеланиями успехов,здоровья и новых творческих достижений!-
Владимир Нехаев 21.07.2026 08:55 Заявить о нарушении