Махалата ни, любимата

Махалата китна,
в която израснахме задружни,
в която всеки на всекиго приятел бе.
Играехме на воля във вечерите теменужни
и дълги летни дни под синьото
и ласкаво небе.

Махалата наша,
с филийки, набързо намазани с масло.
Без телефони и без бутилки със вода в нашите ръце.
Не преценявахме тогава маратонки, облекло -
кое бе марково и което пък не бе.
Без капка завист бяхме,
а с мир и светлина в детското сърце.

Махалата мила,
приютила най-чистите
сърца, изпълнени със искреност и доброта.
На всекиго от нас дарила
по нещо ценно -
обичливост, честност, прямота.

Махалата ни
любима, с бащината свидна стряха.
                ТЯ
завинаги остава в нас
и стопля
нашите сърца
в тъгата!


Рецензии
Да, маятник качается, время уходит. Но честность и искренность не должны исчезать с годами.

Александр Сильва   21.07.2026 20:07     Заявить о нарушении
Привет из Болгарии, Александр Силва!От всего сердца благодарю вас за то, что уделили время и прочитали это стихотворение.Я полностью согласен с вашим мнением: качества, приобретенные в детстве, остаются с нами на всю жизнь! С тепло, Лена.

Леналеночка3   26.07.2026 18:49   Заявить о нарушении