В магията аз вярвам. Самоцел,
не е животът. Нужда, глад и жажда,
навред край нас е чудесата вграждал,
сред тръните цветя уханни вплел,
един магьосник - щедър и умел.
В магията аз вярвам. Озлобен,
е знам векът ни. С хищнически нрави,
отродил род и любовта забравил,
но рой светулки, щурчов тих рефрен
и вече знам - не всуе е роден,
стихът ми звездочел, добър, магичен,
отново да се влюби в теб готов,
възкръсва в мене твоето момиче,
вълшебнико... и тихата любов,
те приласкава с котешката леност...
в магията аз вярвам. Неизменно.
Неизменно
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071906340
Свидетельство о публикации №126071906340
Рецензии