Този град си е мой. И най-кривите улички помня,
карта с моите вени е някой грижливо чертал.
Дълго скитница бях, но си носех в бохчичката скромна
и липите цъфтящи, и тихата есенна жал,
и дори онова не броило усмивките лято,
през което прописах. Помогна ми в пътя нелек...
После станах луна - да опазя сърцето си свято
и обиквайки вятър полека растях. До човек...
Този град днес е друг и тълпата е гладна и будна,
и зеници на хищници вън денонощно блестят...
Аз съм само поет. Сън назаем... И мъничко луднал,
преживявам с любов и я крия от алчния свят.
Този град в моя стих не крещи и в ъглите не тика,
сто клошари, боклук и бездомниче с гладни очи.
Вдишвам с пълни гърди и ухае на дъжд, и борика,
нещо мое си само... което от сладост горчи...
Този град си е мой
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071802352
Свидетельство о публикации №126071802352
Рецензии