Душата ми не е пътека,
но я утъпкаха. Почти.
Каквото им хареса взеха.
Хвърчило пъстро от мечти.
От слънчогледите на юли
и сини синци необят.
Стиха ми чули недочули,
поотпочинат... и вървят.
Душата ми не е камина,
а птица Феникс. И гори.
Сто пъти в пепелта се срина,
а няма белег и дори,
със златни сълзи вижте, ето,
затваря рани че дълбок
и топъл извор е сърцето
постоплят се... и свят широк.
Навярно всичкото това е
тъй непокорната душа.
И светъл Млечен път безкраен
щом с песен думите теша.
В косите мои щом люлян е
запява огънят сред дъжд...
Душата знае - ще пристане
на своя вятър... Изведнъж...
Навярно всичкото това е
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071701616
Свидетельство о публикации №126071701616
Рецензии