Ангелът на лявото ми рамо,
каза: На покорството държа.
Дяволчето черно: Тръгвай! - само,
рай и пъкъл - шарена лъжа.
Ореоли, нимбове... и книга,
пълна с греховете ми, а знам,
всичко всъщност води все натам,
дето метър-два земя ни стига.
Поп, опечалени, слово... доста.
Тих въпрос невинен на дете.
Истината чиста е и проста,
стихове днес никой не чете.
Ако прочетат ще кажат: Луда,
е била навярно. Обич, блян?
След живот сред юди все живян?
Дълго на ума ми ще се чудят.
Аз ще бъда до луната. Вдясно
Или вляво. Как да знам това?
Ангелът ли, май към рая драсна.
Дяволчето? Шепне ми слова.
Нощем ставам сова - бяла, лунна
И долитам в полунощен час...
И смъртта над мене няма власт...
Идвам само в стих да те целуна...
Идвам само в стих да те целуна...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071602518
Свидетельство о публикации №126071602518
Рецензии