Този ден си тръгва, да върви,
чакам вече залеза карминен,
цвят съм в прегорелите треви,
вятър ме целуне... И отмине.
Щом в очите мои тръпне взрян,
се стявам и от дъх по тиха,
венчелистче златно - два-три стиха,
спускам върху нежната му длан.
Този град ще млъкне ли? Дали?
В моята Вселена пеперуден
нежен прах не спира да вали,
тихо е без глъч, коли и люде.
Някъде щурец развеселен,
свири пак мелодия, рефренът
няма как с шума да ни отнемат.
Моят вятър вижда само мен.
Розово небето е, (едва)
залезът ми предвещава вятър
и за миг, като въздишка кратък,
мога да повярвам на това.
Залезът ми предвещава вятър
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071505943
Свидетельство о публикации №126071505943
Рецензии