Память о родном крае

                Болгарской
                Родина и Я


                СПОМЕН ЗА РОДНИЯ КРАЙ

                На двайсет години се върнах назад
                към детството светло и чисто
                и гмурнах се пак в още живия свят
                на песни и радостни мисли.
                Така се спасявах от тъмната нощ,
                надвиснала тежко над мене,
                но този живот не бе толкова лош,
                макар и с вихрушки студени.

                Обичах аз утрото с дъх на цветя
                и прясна трева окосена,
                на птичия утринен хор песента,
                зареяна в синята бездна.
                И слушах как Тича тече и шуми
                край бързея бистро разпенен,
                как клони привеждат вековни гори
                под силния вятър вечерен.

                На изток синееше "Злостен" - скали
                издигаха остри чукари,
                кълбяха се влажни и сиви мъгли
                и криеха пътища стари.
                Обичах сено да събирам с деца
                в планинските ширни ливади,
                да скачам, лудувам, да пея в захлас,
                обзета от пориви млади.

                От било скалисто, напрегнала слух,
                да гледам към селото родно,
                където витае бунтовният дух
                и мисли живеят свободни.

                Ана  Величкова