И рязаха, и шиха. Чупиха игли.
И вечно бях от съвършенството далече
и знаех си, че планът техен е обречен.
Усмихвах се: Щом трябва даже не боли.
Ще бъдеш като всички... Вятър и лъжи.
Това за мен мерило някакво не беше.
Обичах го до смърт генома си погрешен.
Едно крило да имам то ще издържи.
И станах силна. Ето, цял живот летя.
По-лесно става, ако обич те подеме,
все нея следвам над света им дребнотемен,
на твърд ли стъпя - цъфват в тръните цветя.
И тръгнах боса, гола, както съм била.
Обувки стискащи все някой ми хариже,
вървях и с тях. Сама. До мене никой ближен.
Обикнах те... и се събудих с две крила.
Погрешен геном
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071207857
Свидетельство о публикации №126071207857
Рецензии