Изплаках много нощи, много дни
усмихнах. Да не знаят, че боли ме
и как поне веднъж не измени,
сърцето? Не прошепна друго име.
Изписах седем небеса и две
заключих. Да не видят - сняг вали си...
Не сбърка ни веднъж да назове,
душата друг: Любими. Само ти си...
Крила от сън надеждата уши.
Запявам... И да знаят, то какво ли
ще сторят? Две сърца и три души
да имам те по орис все са твои.
По орис
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071202550
Свидетельство о публикации №126071202550
Рецензии