Потъва бавно делникът. И с рими
отрязвам в миг ръждясалата котва.
Обичам те. Съвсем неоспоримо
тъй както дишам... значи доживотно.
Изгаря карти залезът... Все вехти.
И безпосочно пада зад баира.
Душата учи странни диалекти,
и търси път в съня да акостира.
Коварни са сирени... уж са думи.
Изплъзвам се... Ядосани са. Много.
След сто безсънни нощи пълнолунни,
знам - ще ти бъда обич босонога...
След сто безсънни нощи пълнолунни
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126071007871
Свидетельство о публикации №126071007871
Рецензии