Тази нощ ще валя. Зад пороите ритъмът скрит е,
на сърцето белязано с думи, с мълчания, с бяг.
И ще стана река, и ще гледам тъгата в очите,
ще отнасям мостове... и в шатри на цигани пак,
ще се уча да пея през сълзи тогава, когато,
дим от огъня влезе ми в сухите инак очи.
Ще събарям и бентове, диги (все още е лято)
дето мина водата пелин ще е и ще горчи.
Щом разсъмне едва ще ми бъде светът странно чужд а
и душата разпъната трижди. Възкръсваща все.
И ще стана дъга... Над катуна надежди пробужда,
вечно някакво пъстро, на мене приличащо псе.
После вместо сърце ще си сложа в гърдите луната,
чисто ново и лъскаво... с мъничко белегче - ти
и ще мога да бъда отново онази добрата,
в тебе влюбена луда, която с порои лети...
https://youtu.be/wGx0YfeQgcQ?si=2mjpNZZNFru6DzYb
Тази нощ ще валя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070808237
Свидетельство о публикации №126070808237
Рецензии