Без хляб, без дом и без постеля мога,
без Санчо да съм... сбъркан дон Кихот,
покорно (уж) присъдата ви строга
приемам. И се бия цял живот,
Ту с мелници, с химери, с великани,
ту с колоси (нозете им от кал)
В черупката на орех са прибрани,
одеждите ми лъскави за бал.
Магарешката кожа с мен се срасна,
и в нея се препъвах все... проклет
шивач защо скрои я толкоз тясна?
Не знае ли, че в нощите безчет,
звезди въртят ме в странни пируети
и вятърът е кавалер... от сой.
Луната моли - ярко да засвети,
та с мене да танцува само той.
Къде не бях? И северно от пъкъл,
и западно от техния Едем...
Магарешката кожа свличам с мъка,
принцеса ли съм вече? Не съвсем...
Изгубих си премените. Без име
и без лице танцувам сам-сама...
Ти в любовта си, ветре, облечи ме
и с нея ще си бъда у дома...
принцеса ли съм вече? Не съвсем...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070708587
Свидетельство о публикации №126070708587
Рецензии