Безкрил гърбът, душата ми и тя,
перца по пътя, сънища, копнежи.
Не се научих всуе да летя,
небе изписах, някак да разнежи,
обръгналия, меркантилен, лош,
но пъстър свят. Успявам ли, кажи ми?
Или не струват даже пукнат грош,
посятите в пустиня мои рими?
Горещ денят. Сълзите ми и те.
Небето не е даже за избрани.
Нощес отгледах лунното дете -
пак златен стих... Душите да нахрани...
Навярно слънчоглед е слънчев брат,
не се бои от сушата... Расте си...
От обичта му тихичко кълнят
крилете за безкрили поетеси...
Kрилете за безкрили поетеси
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070701990
Свидетельство о публикации №126070701990
Рецензии