Ако престана с лунната позлата
да пиша неизпратени писма,
ще стана просто лудата позната,
която си говори все сама.
И кукувиче в стария часовник,
внезапно пожелало да гнезди,
и шепа рими нежни, сребрословни,
повярвали за миг, че са звезди.
Щом свърши симпатичното мастило
от лунни думи (не, че го пестя)
ще стана пак клошарчето унило –
така и недочакало вестта,
че вече не е тъжния бездомник,
обикнал безответно и едва
повярвал сам в мечтите си нескромни,
че има право даже на това...
Когато уморя се да говоря,
писмата ще чета – от край докрай...
Не ме търси в гъмжилото от хора,
ще ме намериш в кукувичи рай...
Не ме търси в гъмжилото от хора
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070402524
Свидетельство о публикации №126070402524
Рецензии