А моето щастие? Не е то вашето.
Душата ми - песничка весела, птича
Стихът ми пенливото вино е в чашите,
сърцето? То май на луна заприлича.
След слава и вещи тъй глупаво бягате
решени във вас да са хлябът и ножът.
И скачате колкото вдигнат тоягата...
И вечно кошмари съня ви тревожат.
На мене ми стига кравайчето клисаво,
камина и обич, и котка - да мърка...
Във вятър съм влюбена, тъй ми е писано,
щастлива съм с малко в света ви побъркан...
Tъй ми е писано
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070307181
Свидетельство о публикации №126070307181
Рецензии