Душата ми е семенце крилато,
застинала в очакване сега.
Прегръща пеперуденото лято,
заплаче ли - превръща се в дъга.
В съня полита често, докъдето,
безсънен месец пътя е огрял
и сред звездите едри на небето,
все нея търси вятър закопнял.
След нея рой светулчици незрими,
шпалир полузаспали дървеса.
Къде се криеш, ветре, мой любими?
Виж, чифт криле от сън ще донеса,
не ще те будя... сенчица сребриста
ще те целуна нежно и благат,
от грижи и лъжи ще те пречистя,
глухарче златно в сивия ти свят.
Щом зазори, махни с ръка нехайно,
сивилото край теб прикрий с цветя...
Аз все едно ще чакам, моя тайно...
неканена в съня ще долетя...
https://youtu.be/Z8SYtmvEI9U?si=zdGJ-AfsnUwSgmWf
Hеканена
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070207783
Свидетельство о публикации №126070207783
Рецензии