Кого послуша ти? Май клюката коварна.
Повярва ли, кажи? Оставих факла-стих.
И в мрак се се лутах, но на теб не измених.
И кой излъга те, любов? В коя винарна
отровата наляха? Не, не съм невярна,
дори да можех (а не мога и не бих).
попитай вятъра по стъпките ми тих,
През ада с мен вървеше и през скръб полярна...
Осъдиха ме знай за всеки смъртен грях,
да се откупя аз с лъжи не пожелах.
Eдничка любовта ми грешна или свята,
на аутодафето сред огън разжарен,
стоеше боса тя безсмъртна... нощ и ден...
Не пий, любими, от отровата налята...
Безсмъртна
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126070107556
Свидетельство о публикации №126070107556
Рецензии