Облякох власеницата бодлива,
алергията - майната й значи.
Овен съм, тъй, че вълна ми отива,
нали и тя се стриже от рогачи,
добре го знам, недейте ме поправя,
не сме рогачи... мъничко рогати.
Но днес се чувствам именно такава,
проклетата алергия разклати,
устоите на всичко в мен отново,
предадох се, за кой ли път едва ли,
ще я надяна вече, честно слово,
онази плащеница - за абдали.
Опитах се и друга да нахлузя
конопена, че не бодяла... де, де!
И вместо да обърна друга буза,
рогът ми взе, че някак ме подведе...
Сега стоя си гола и самичка,
и истината рокля е от злато...
Че щура алергична лунатичка,
завинаги обича... и инато...
и инато...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062907336
Свидетельство о публикации №126062907336
Рецензии