Не вярваш ти, но промених се, знай.
Към себе си пътувах и към тебе,
не знаех колко хъс ще е потребен -
да изгоря фалшивия им рай.
Сега стоя, подпирам небеса,
поискали внезапно да се сринат
и гола съм... през огъня ще мина
и твоя кръст ми дай. Ще понеса
презрението, жлъчния им смях,
добра и преродена ме окъпа,
порой... на кръстопът ми хвърли пъпа,
вървиш до мен, или живуркаш с тях?
Каквото да решиш - ще полетя,
че сто години, сто и три те чаках,
по-тиха и незрима и от мрака,
превръщах вечно тръните в цветя.
Които ти така не ми поднесе,
а лятото прелива кротко в есен...
Ще те обичам даже отдалече
и в залезите ще ме виждаш вечер...
Не пожелала да съм ти присъда,
а обич само... Зная, че ще бъда...
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062806874
Свидетельство о публикации №126062806874
Рецензии