Каква луна! Да й се ненагледаш.
Безумно ярка в този мрак лилав.
Не тъничка, измъчена и бледа,
владетелка... по същност и по нрав.
Какви щурци! Да им се ненаслушаш.
Светулките са нотите... разбрах...
И прилива притегля жадна суша,
а пясъкът - жарава между тях.
Какви слова! Поема да напишеш,
където паднат - листове горят...
Такава нощ веднъж даряват свише,
любов такава би побрала свят...
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062708124
Свидетельство о публикации №126062708124
Рецензии