Какво съм аз ли? Захар в капучиното,
муцунката усмихната в кафето,
хвърчило пъстро литнало към сините,
или пък не прегръдки на небето.
Къде се скрих? В дъха на лавандулите,
в душиците на макове нетрайни,
превърнах се в цигулка... за нечулите,
щурец повтаря женските ми тайни.
Къде ще спра? Навярно сред катуните,
сърцето ми е шарено мънисто.
Или в съня ти нощем. Щом целуне те,
да знаеш, че с живота съм начисто...
Hачисто
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062707324
Свидетельство о публикации №126062707324
Рецензии