Езерото тихо

Тръгвам аз по стръмните пътеки,
да стигна  спокойните води.
Този път го знае всеки,
който иска себе си да усмири.

Седнах на брега, да се любувам
на езерото с кротките вълни.
В далечината бавно лебед плува,
грациозна шия извисил.

Търпелив рибар, с въдица в ръка,
седи на столче и очаква улов.
Весело подсвирка си с уста
и се надява рибата да клъвне.

Пъстра патица наблизо плува,
конкурент сериозен му е тя.
Изведнъж дълбоко тя се гмурва,
и изплува от прозрачната вода.

Плачеща върба е клони свела,
оглежда се в спокойната вода.
Клонка малка, по своя път поела,
тихичко  се носи към брега.

Златно слънце е поляната огряло
и езерото с притихнали вълни.
Птиченце е някъде запяло,
радост носи то на земни широти.



25.06.2026 г.


Рецензии