Вечности ли седем преживях?
Раждане, възкръсване след смърт и
вече и от ада нямам страх,
пет живота имам, че четвърти
по ветрища пръснах и без жал
ги дарих (нали сам самарянин)
а до девет Господ ми е дал,
котешки... в душата ми побрани.
Дланите си нежни изгорих,
клади стъквах.. за да грея тях, а,
зъзнех и те чаках в своя стих...
Покрай мен уж ближни, а не бяха.
Денем будна в нощите си пак...
В унеса (навярно лунатичен)
с мъркане гальовен, нежен мрак,
ми повтаря: Само теб обича...
Искаш ли животи да броим?
Май един остана... и е дар, и
знаеш, че нетраен, като дим,
ще е от огнище на чергари.
Тихичко след мен тръгни, без звук,
няма да ни стигнат. Обещавам.
Смъртни сме, но тръгнем ли от тук,
още три живота ни остават...
Без смъртни
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062700123
Свидетельство о публикации №126062700123
Рецензии