Последвай ме. Сред троскота израснал,
край някакво подобие на път.
Мълчи нощта – потайна и прекрасна,
и тихо е, а хората са кът.
Камшик копривен – уж нехайно жулнал,
изнежени в обувките нозе,
е грешната, но не и богохулна,
а дива обич и не ни я взе,
светът, защото от от искрица лумнал,
пожарът в нас бушува всяка нощ.
Продаваме го на цена безумна,
щом съмне и откупваме за грош,
от някой странник – като нас изгубил,
спокойствие и сън... открил една,
тъй нежна (в този век на зли и груби)
от стихове изваяна луна.
Ще ти говорят... Не, недей, не слушай!
Върви след мен... Ще стигнем. Просто знам.
Дори да казват: Безнадежден случай...
От камъните им ще вдигна храм.
На кръстопът – посоката измолил,
от паднал ангел (можем и без рай)
ще се прегърнем... истински и голи,
последвай ме... едно крило ми дай...
https://youtu.be/YUt6Fps6MsY?si=aQKJpv1gSKUOkSJh
Последвай ме
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062602024
Свидетельство о публикации №126062602024
Рецензии