Проплаква тихо вън дъждовната ми вечер,
дори градът забрави някак, че е лош,
липите злато ронят – за цветче по грош,
за да откупят любовта и непредречен,
не обещан, в химери само виждан рай
да приюти душата. Нищо, че е грешна
и бури, и лъжи нетрепваща посрещна,
небета седем прелетя... любов й дай
и ще презре, дори да бъде Свише даден,
животът вечен. За какво е – тъжен, клет,
съдба нерада, стигми... три пъти по пет...
Към нежните векът е зъл и безпощаден.
И в мрак низвергната от алчния им свят,
ще търся опипом пак теб... И ти ли мене?
Грехът ли? С късче от сърцето ми платен е
и шепа дъхав мокър златен липов цвят...
https://youtu.be/hwZNL7QVJjE?si=nRB_OqkNVbScwAI3
И в мрак низвергната от алчния им свят
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062308174
Свидетельство о публикации №126062308174
Рецензии