Без път и без посока, хей така,
вървя си и не знам къде ще свърна,
щом срещна някоя душа кахърна
подавам й без питане ръка.
Ако поиска ще поседне сам
на чаша вино тихичко до мене,
за всяка болка, крах, или летене,
не ще го съдя. Просто ще съм там.
Заспи ли той (там някъде към три)
с предутринна мъгла ще го завия,
и на стиха ми лунната магия,
невидимите рани ще цери.
Събуди ли се, нежен силует,
в лъчите на деня ще се разтворя,
подплашена от стъпките на хора -
с усмивки поприкрили нрав свиреп.
Щом залезът пак стихове гори,
денят нозе подвие за вечеря,
мой спътнико любим ще те намеря,
в съня ти ще остана до зори.
Обикна ли те - ставам звезден път
и двама с теб ще тръгнем към безкрая,
и слепите недели ще венчаят
душите ни... смъртта е само смърт...
Обикна ли те - ставам звезден път
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062204001
Свидетельство о публикации №126062204001
Рецензии