Те - таралежите са птици всъщност,
погалиш ги за миг... и полетят.
Дълбоко под бодливата си външност,
звезди сънуват, обич, необят.
И като тях и аз съм - странна личност,
сърцето здраво стиснала в юмрук.
В куплетите ми - нежност и лиричност,
с бодлите оцелявам все. Напук.
Убива бавно думичката "длъжен"
Не искреното: Дай, за да дадем.
И няма да жумя, за да се лъжем.
Протриха се от влачене съвсем,
крилата ми. Проклетата си честност,
бодличките броейки измълчах...
Отлитам с таралежите. Уместно,
или пък не... но обичта избрах...
Отлитам с таралежите
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062101762
Свидетельство о публикации №126062101762
Рецензии