Безсънието липово омая
душата ми... и вече съм пчела.
Цветчетата поименно ги зная,
не помня друга и да съм била.
Забравих го... изтрих от паметта си,
жестокия ви, вечно бързащ свят.
Не питат ни: Коя си? ни: Каква си?
Липите... просто юни е... цъфтят.
Душата ми в златисто се облече,
съвсем да заприлича на луна.
И както всяка топла юнска вечер,
тя в тиха песен щурчова звъня...
А ти не ме лъжи, недей, че спал си,
сред лунен прах и сладък дъх на мед.
Гласа ми чу ли? Канех те на валс и
целувах те невидима... Навред...
Липово безсъние
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126062003322
Свидетельство о публикации №126062003322
Рецензии