Разцъфна слънцето небесен слънчоглед,
запяха птици песен – в сънища звучала.
Горчи в кафето странен привкус на беда,
напразно с обич нежни думи пак редя –
духът ми тъжен от съмнения обзет,
разнищва пак шева на кърпени начала.
Калинка алена е в гъстата трева,
душата ми. Не вижда вярната пътека,
в очите ; нехайно хвърлят шепа прах,
пак торни бръмбари, че не е като тях,
тя точиците седем дава за това,
да се откупи от съдбата си нелека.
Не ще я спре ни зъл порой, ни жежък пек,
криле си има... само той да я погали,
добрият вятър... ще се случи чудо щом,
в сърцето му намери тиха обич, дом,
пораснала от буболечка до човек,
за да го стопли седем клади ще запали...
Седемте точици на надеждата
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061901636
Свидетельство о публикации №126061901636
Рецензии