За кой ли път ръка ще си подам,
щом слабостта си изкова до сила.
Ще стана и ще тръгна... Все натам,
където ще съм нечия... И скрила,
сълзите си (от тях ли не видях)
че с вятърните мелници се боря,
ще го превърна в смелост онзи страх,
за близките (на думи) близки хора.
Каквото имах, нищо не спестих,
те - скитниците нийде нямат стряха.
Бохчичка, книга, песен, спътник стих
и свят широк... Днес тук са, утре... Бяха.
Пребродя ли го трижди изведнъж,
ще се смали светът... ще стане дом и,
ще ме прегърне вятър - в сняг и дъжд,
любимата си скитница догонил...
***
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061805907
Свидетельство о публикации №126061805907
Рецензии