Помня ги летата загорели,
дрешките с петна от сок черничев.
Дълги дни и всичките недели,
пеещото сутрин рано птиче.
Обеците сладки от череши,
приказките страшни в час вечерен,
бабата, която все гълчеше,
помня всичко... сякаш беше вчера.
Книжките разгръщани полека,
вестници, с които ги загръщам.
Първи рими... лунната пътека
и тавана в старата ни къща.
Там се крие явно от тогава,
детството ми... и наднича скришом...
Същата съм, детство, все такава,
в приказките вярвам... И ги пиша...
Помня ги летата загорели
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061801657
Свидетельство о публикации №126061801657
Рецензии