На този свят, тъй както се роди,
така ще си отидеш - сам и бос и
ще бъде всичко както и преди,
дали в палат живял си, или просил,
е все едно. В последния си миг,
ще искаш само глътка въздух още,
не станал ни известен, ни велик,
без грижите, които често нощем,
браздяха с бръчки твоето чело,
додето всички други тънат в сън а,
ти нищеше било и не било,
душата си невинната разпънал,
за земното... и нереален рай,
животът ти побран в едното "беше"
и ролята - фалшива до безкрай,
че си щастлив... А знаеш, че е грешен
и този път. На кладата вържи
сърцето си. Душата шибай с бич, а
смъртта е честна в този свят лъжлив
и пита само: Колко си обичал...
Cмъртта е честна в този свят лъжлив
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061600201
Свидетельство о публикации №126061600201
Рецензии