Понеже как се мрази даже и не помня
с душа съм птича и не би я осквернил,
бездушен свят – барутен погреб с къс фитил,
бленувам малка къща... инак съм бездомна.
Желания, копнежи и мечти и скромна
от думи лодка. Нея трудно би разбил,
духът – скиталец звезден – все недраг-немил,
сърцето ми за живата вода е стомнa,
за чужди болчици я пазя - чуден лек,
сто пъти я лепих... забравих, че нелек,
ще бъде пътят мой сред камъни и хули.
И все възкръсвах и не сещах студ, ни страх,
за три живота падах, ставах и летях...
До теб да стигна обич моя... Идвам..
Чу ли?
И все възкръсвах и не сещах студ, ни страх
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061407664
Свидетельство о публикации №126061407664
Рецензии