В трещинах Времени магма секунд...
ржавых осей бытия
Ночь
обрывалась
в пучину
сознанья.
Камни отчаянья
тихо дробя,
Сумрак играл
на рояле желаний.
В трещинах Времени
магма секунд.
И пустота
на защёлке
пространства!
Жизнь поджигал я
свечой амплитуд
Воображения
грёз голодранца!
Свидетельство о публикации №126061301287