В трещинах Времени магма секунд...

Скрежетом
            ржавых осей бытия
Ночь
      обрывалась
                в пучину
                сознанья.
Камни отчаянья
                тихо дробя,
Сумрак играл
             на рояле желаний.

В трещинах Времени
                магма секунд.
И пустота
           на защёлке
                пространства!
Жизнь поджигал я
                свечой амплитуд
Воображения
                грёз голодранца!


Рецензии