Мирис на трева и мокра пръст и,
спомен за отминалия дъжд.
Тихичко промъква се на пръсти,
мракът зад гърба ми. Изведнъж,
хей такава мърлява и кална,
ще поиска нежно да ме гушне
и в очите ми звездите палнал,
нещо глупаво ще ми пошушне.
Ще прозвънне весел моят смях, а
стреснати врабчетата за миг,
ще отлитнат, от небесна стряха,
ще припламне залезен светлик.
– Подранил си! - леко ще го жегна.
Споменът за тъжното ми вчера
на чинара ще стои облегнат...
Смях и обич имам за вечеря...
Смях и обич имам за вечеря...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061207465
Свидетельство о публикации №126061207465
Рецензии