Тиха нощ е. Кадифена.
Хиляди звезди навън,
тихичко листата стенат,
и дървото в своя сън,
нежно славеи прегръща
и в небесната си къща
грее сребърна луна.
Вятърът довчера кле се
днес преглъща всяка песен -
мисли: Ще му изменя...
И щурците занемяха.
Стъкват клада - звездопад
и с крила беззвучно махат
совите... и те не спят.
Юни легнал сред цветята,
лунни мрежи тихо мята,
върху меките треви...
Ветре, обич моя, те са,
таен знак - да го харесам...
Твоя съм. Да си върви...
Ветре, обич моя
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061108099
Свидетельство о публикации №126061108099
Рецензии