Кранта мършава влачи талига
и преживя бодливи треви.
Ако падне – инатът я вдига:
– "Дий, мърцино! Стани и върви"
Изкривено от тежки дисаги,
слабо тяло и тънки крака.
А сънува, с табуни, че бяга...
Всеки ден преживява така.
По камшични гноясали рани,
бели струпеи време реди...
Само нощем с душата си брани,
онзи спомен каква бе преди.
Сто оглавника могат да сложат,
да я хокат с горчиви слова.
Знае – няма да мине под ножа,
твърде стара е и за това.
И ще дойде (за тялото гладна)
тиха смърт. Все така е било.
Две звезди от небето ще паднат,
върху гордото конско чело,
и ще хукне тя волна сред мрака,
под копитата пръст ще хвърчи...
Там, в небето с табуна си чака,
бял жребец... с малко тъжни очи...
Дий, мърцино! Стани и върви
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061101438
Свидетельство о публикации №126061101438
Рецензии