Ще съм млада трева. Неогазена свежа и мека.
Още мога това – сред трънак да ти бъда пътека.
Цяла нощ слушам как в песен славей светулките ниже,
още мога сред мрак да ти бъда и пристан, и ближен.
Ще съм тази луна срамежливо примигваща горе,
ако сетиш вина, от лъжите на другите хора.
Всеки лъч ще е стих, бяла сова с перце ще го пише,
ако тъжен и тих, там където си ставаш излишен.
Аз съм волна душа – не ме плаши присъдата строга
и пороя теша... Ти побързай, додето го мога.
Знай, животът е луд, тича все, паметта му е къса...
Сред притворство и студ аз съм дъх от въздишки накъсан...
Знай, животът е луд
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126061001845
Свидетельство о публикации №126061001845
Рецензии