Зеленоока, с дъгоцветни къдри,
зората сипва, а щурците спят.
И разни твари (май от мен по-мъдри)
от нищо си създават малък свят.
От капчица, трохичка, или полен,
от плод черешов нависоко зрял,
от славеите тази нощ измолен,
създават рай от сламчици и кал.
А вятърът? Май пак с надежди кухи
гнезда за кукувиците е вил.
Припява тихо песничка по слух и,
отлита нейде. Тъжен и унил.
А знае, че от мислите подгонен,
се прави на улисан и е тих.
От сън, копнеж и обич (не по спомен)
прераждам си сърцето в светъл стих.
В пегръдките на слънцето се гуши,
зората. Ражда ден сред огнен мак...
И преболяла скакалци и суши,
ме кара да се влюбя. Пак и пак...
Все в своя вятър. За хвърчило вързан,
долита облак и ми носи вест,
че ден роди се, или, че е дръзнал,
южняк да ме обикне... Точно днес...
https://youtu.be/E2T8I_gPu-M?si=falUu0dcOH1KGgBl
Точно днес...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060902318
Свидетельство о публикации №126060902318
Рецензии