Подам ли ти в миг оцеляло крило,
едно е. За мен и за тебе.
Летях ли? Комай е отдавна било,
но виждам - до болка потребен,
в очите ти полет. А в думите - страх.
В сърцето ти - птиците в мрежа.
А днес аз съм щедра (кога ли не бях)
парченце небе ще отрежа,
за миг ще нароня трохи от дъга,
макар, че съвсем не са гладни
пленените птици. Но виж как сега,
решетките ще се разпаднат.
Поискам ли просто да почна от там,
където си мисля, че може,
повярвай ми: Приказки много не знам,
една е, но краят тревожи,
страхливите само. Не питай дали
ще свърши. Поне ще е наша
и в нощите няма от студ да боли.
Мен няма с какво да изплашат.
Не ти обещавам ни сън, нито рай,
безсъници много и скрита,
магия, която проклетия край,
отлага за вечност... Политай!
Не ти обещавам ни сън, нито рай
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060708199
Свидетельство о публикации №126060708199
Рецензии