Не бях аз никога онази,
носталгията що гнети,
що булчинска премяна пази,
имането зад сто врати.
Река ли, тръгвам. Хей така.
Опитай, само ме повикай.
Аз сън съм, блясък сред река...
А обич кой е вързал? Никой.
Напъваха се наши, ваши,
да ми доказват, че греша,
напразно... нищо не я плаши,
през ада минала душа.
През иглени уши дори,
минава... безнадежден случай,
затвора - ще го изгори...
Обичай ме, не ме заключвай...
Говоря малко. Много пиша.
И без притворство, и лъжи
На студ, на пек, порой и киша,
обръгнах. Възелче вържи,
на пръста. Жилава трева,
бъди ми мъж - на буря кръстен,
дочаках те и затова,
тя нека е оброчен пръстен...
Не бях аз никога онази
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060608272
Свидетельство о публикации №126060608272
Рецензии