И с мълнии и гръм в среднощен час
щурчета и светулки вън убива,
развял пороят сребровласа грива...
И изведнъж... в корията край нас,
незнайна птичка смело с топъл глас,
с любов и нежност с трели го приспива.
Щом вярва в чудо, то коя съм аз?
Неверницата, тъжна, полужива,
да отрека – щом обич го погали
поко;рен е пороят, дъжд е благ,
отваря месец звездните портали,
щом птичка от любов стихия жали,
щурците пеят вън и литват пак,
светулки дваж по-силно засияли.
Чудо
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060503587
Свидетельство о публикации №126060503587
Рецензии