Отрече те, сто пъти отрече,
сърцето. Двеста пъти те зачерква,
а после... пак безсънната ми вечер,
небето ми превърна в тиха черква.
И мислех само: Неин е. Отколе.
Ресници спусках - да не те погледна.
А в миг от седем вечности измолен,
си знаех, че без теб съм сянка бледна.
И ето ме... Безкрайно уморена.
Обичам те... душата коленичи.
Държа се аз. Словата тихо стенат,
молитвено, че мой си... Или ничий...
Държа се аз. Словата тихо стенат
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060400055
Свидетельство о публикации №126060400055
Рецензии