Плачеща върба

Защо си свела взора си, Върбичке,
защо и клоните ти все надолу гледат…
Изправи се, обърни се – грее всичко
под пролетното слънце и се радва,
а ти в тъга и горки сълзи  лееш.

Не тъжи и не плачи, Върбичке,
виж просторът как ликува.
Под слънцето и синевата
дървета и цветя танцуват
и носят радост по земята.

Избърши сълзите си, Върбичке,
чуй реката, тя ти пее и  разказва
как от планината сама слиза.
И как поля, дървета напоява и
пойни птички къпят се във нея.

Избърши сълзите си, Върбичке,
изправи се, погледни небето.
Слънце се усмихва и те грее.
Вятърко  с листата ти играе.
Изправи се, наслади се,
смирена ми Върбичке!

Май 2026
sunny EL


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →