Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ; ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана
подмята залез - да ни хване свят,
от хилядите що над нас кръжат...
И там ще съм за тебе аз желана.
И ще си има скитницата дом,
огнище, котка, одър и любим,
мушкато на прозорчето сред зима.
Предреченото ще се сбъдне щом,
навъсения облак измълчим...
Заплаче ли дъждът - съм ти любима...
Заплаче ли дъждът - съм ти любима...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060306460
Свидетельство о публикации №126060306460
Рецензии