И пъплят на живота по баира,
имане мъкнат, нож и щит, и маска,
а пътят им на камък е издраскан
и между две чертички се побира.
Кесията, кантари и аршини,
домът, колата... Я сега ни вижте,
подръпват плахо крайчеца разнищен,
на шепата останали години.
Висок човекът, колкото тефтера
дали е много дал, какво ще вземе,
забравя в своя делник дребнотемен,
гробарите на килограм не мерят.
Сърцата слепи лутат се... Надежда –
случаен стих, светулка, песен, книга
олтар от думи – от любов издиган...
И чудото в душите ни се вглежда...
И чудото в душите ни се вглежда...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060202339
Свидетельство о публикации №126060202339
Рецензии