Сред пясъчника седнал сам, залисан,
самотен луд пак замъци гради.
О, гледайте му дрипите какви са!
Поет е този. Знам го отпреди.
Подритван, хулен... в своя дом нетраен,
прегръща любовта си... може би...
О, вижте му усмивката каква е!
Беезумец е, затуй и не скърби.
Денят си тръгва. Лудият погалил
в стих любовта си, знае - не греши.
О, вижте го, наивник докога ли?
Додето имат думите души...
Додето имат думите души...
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126060107701
Свидетельство о публикации №126060107701
Рецензии