Не слушам що поповете говорят,
реалност – смърт и пръст... И друго няма.
Душите на любимите си хора,
аз търся сред вселената голяма.
Череши шепа на врабците хвърлих
да се помолят, както аз не мога.
Набожни бол - безгрешни все и върли.
Не, в църквите не Го намирам Бога.
Каквото приживе за нас е значил,
това остава от човека... Ето.
Коливо, вино, хляб и оплаквачи?
Душите светлинки са на небето.
В това аз вярвам. Зная, че без смисъл
за вас е. И съм грешна. Нищо. Нека.
Аз знам, на обич Бог ни е орисал,
звездичка е душата на човека.
Звездичка е душата на човека
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126053102893
Свидетельство о публикации №126053102893
Рецензии