И бави се, а знае колко чакан е,
от жаждата с напукана уста.
Дъждът... Хей, свърши времето за плакане,
усмивки само слънчеви пестя,
в портфейла си. Комай отдавна празен е.
Светът говори само за пари.
Аз нямам време никакво за мразене,
светличето, което в мен гори,
фенерче е светулково... Орисан е,
поетът в мен (дори и да греша)
век-графоман захласнал се от писане,
да убедя, че има и душа.
И чакам го... в сърцето ми кристален е,
дъждът... нашепва рими за любов...
След сушата е времето за галене
и този свят – готов, и неготов,
пак ще покълне от изсъхнал корен и,
на рамо аз дъга ще донеса...
И в небеса до седмото разтворени,
неверник ще повярва в чудеса...
Hеверник ще повярва в чудеса
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126052802327
Свидетельство о публикации №126052802327
Рецензии